Лазаровден
| Лазаровден | |
 Лазарки от село Габра, Софийска област | |
| Вид | Християнски и народен |
|---|---|
| Дата | 27 април (2024) |
| Обичаи | Лазаруване |
| Свързан с | Лазар от Витания |
| Лазаровден в Общомедия | |
Лазаровден е християнски празник, посветен на Лазар от Витания и неговото чудотворно възкресение от Иисус Христос и отбелязван в съботата преди празника Цветница и Страстната седмица.
Празникът е известен и с имената Лазарница, Лазар, Лазарова събота.[1]
Имен ден[редактиране | редактиране на кода]
Лазаровден е имен ден за хората с имена Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезара, Лъчезар.[2] Името „Лазар“ е символ на здраве и дълголетие.
Християнски празник[редактиране | редактиране на кода]
Лазар от Витания е приятел на Иисус Христос, който е възкресен от него четири дни след смъртта му – Иисус Христос казва „Лазаре, стани!“ и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.
Български обичаи[редактиране | редактиране на кода]
Основният традиционен обичай на Лазаровден лазаруването, в което участват млади неомъжени жени, наричани лазарки. Той има характер на задължителна инициация за момичетата – преминалите през него подявки стават моми и могат да се момеят – да носят определено облекло и украшения, да завързват връзки и да се подготвят за женитба.[3] Участието в ритуала е еднократно – в него не участват момичета, които са лазарували в предишни години, дори да са останали неомъжени.[4]
Подготовката за лазаруването започва от средата на Великия пост, когато лазарките започват да се събират и да разучават с по-възрастни жени специфичните лазарски песни.[4] Самото лазаруване има сходства с коледуването – лазарките обикалят къщите в селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.[4] В по-големите села лазарките се разделят на няколко групи от по 10 – 20 момичета, като всяка група ще обхожда на празника определена територия, така че на едно място да не идват два пъти лазарки.[4]
Две от лазарките в групата носят кошници, в които да поставят подаряваните им от домакините яйца, а други две носят криваци (или едната кривак, а другата нож), смятани за мъжки атрибути.[4] При влизането в двора на всеки двор лазарките с криваците ги изправят в средата, две или четири други лазарки танцуват около тях, а останалите ги ограждат в кръг и пеят лазарските песни.[4] Самите песни, отличаващи се с повтарянето във всеки стих на обръщението „Лазаре“, са голям брой, като всяка е пригодена за човек с определено обществено положение – момче, момиче, булка, овчар, свещеник и т.н. – като лазарките подбират по една за всеки члена на посещаваното домакинство.[4]
Примерен текст на лазарска песен (за малко дете):[5]
- Ой, детенце, пръстенче! Лазаре,
- Честита ти ризичка! Лазаре,
- На бял Дунав белена, Лазаре,
- На мермер камик бухана, Лазаре,
- На трендафил сушена, Лазаре,
- На босилек диплена, Лазаре,
- Всяка дипла - трендафил, Лазаре,
- Всяка дипла и китка, Лазаре.
След края на обиколката си лазарките се връщат в къщата, от която са тръгнали, където изпълняват последни песни.[6] Лазаруването продължава и на следващия ден – Цветница – със свързания ритуал на кумичене, в който участва същата група.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Маринов 1981, с. 530.
- ↑ https://bgpochivnidni.eu/imenni-dni/imennitsi-lazarovden/
- ↑ Маринов 1981, с. 530 – 531.
- ↑ а б в г д е ж Маринов 1981, с. 531.
- ↑ Маринов 1981, с. 537.
- ↑ Маринов 1981, с. 542.
- ↑ Маринов 1981, с. 543.
- Цитирани източници
- Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981.