Пролетните празници и обичаи започват с месец март, когато цялата природа, растения и животни се събуждат за нов живот. В народните представи март се свързва с плодоносните свойства на женската природа, което намира отражение и в женското име на месеца.
Първия ден на месеца българите наричат Баба Марта. В старите народни предания това е митичен женски образ, олицетворяващ пролетта. Марта е гърбава жена, „облечена в кожух, със стари дрехи и кафява забрадка”, която бързо сменяла настроението си – ту е ведра и усмихната, ту навъсена и сърдита. Нравът й се отразява на характера на времето, което през март е много променливо. За тази промяна народът ни разказва много приказки. Според една от тях Баба Марта се омъжила за Април, хубав момък, който обаче винаги бил лошо обут и кален. Когато Марта погледнела хубавото му лице, се засмивала, но погледнела ли краката му, дожалявало й и се намръщвала. Стара легенда разказва, че старицата се разсърдила на братята си – Голям и Малък Сечко, които често изпивали виното от бъчвите й. Тогава тя ставала „люта” и „зла”, задухвал студен вятър и завалявал сняг. Гневът на Баба Марта обаче бързо преминавал, тя се засмивала на братята си и изгрявало слънце. Разпространена е и приказката, че
Марта имала двама мъже – единия обичала, а другия мразела
Когато видела този, когото обича, се засмивала и слънцето грейвало, когато обаче видела този, когото мрази, разлютявала се и плачела, а навън извивали виелици и ставало студено.
Разнообразните обредни действия, практики и забрани, характерни за 1 март, целят да осигурят хубаво време, нужно за добрата реколта. В ранно утро стопанката ритуално измита двора и дома, изтупва всички постелки и завивки. Така символично се изнася зимата, т. е. старото, лошото и се посреща Баба Марта „на чисто”.Събраната смет запалват и всички се опушват над огъня и го прескачат, за да се предпазят от ухапване на змии през лятото и да нямат бълхи. Жените изнасят дреха, пояс, престилка с червен цвят и ги мятат на плодна овошка, на стряхата или на плета. Вярва се, че като види червено, Марта „ще се разсмее, ще се развесели” и времето ще бъде слънчево и топло. Сутринта старите баби не излизали по улиците, защото Баба Марта не обичала стариците и щяла да се разсърди. Тя се радвала на млади моми и невести и когато ги срещнела, времето се оправяло. В една народна приказка Баба Марта се представя като същество, което прави хората щастливи. Разказват как беден човек заклал на 1 март курбан в чест на старицата и за благодарност тя му дала богатство. Според друга народна приказка в първите мартенски дни жена извела козите си в планината. Надявала се, че Баба Марта, нали е жена като нея, ще изпрати топло и слънчево време. Но старицата се разсърдила, разфучала, пуснала мразовити вихрушки и козарката и стадото й замръзнали.
Най-интересният обичай на 1 март е изработването и киченето с мартеници
наричани още „марта”, „мартеница”, „мартинка”, ”кичилка”, „гадалушка”. Те се правят обикновено от бяла и червена вълнена или памучна прежда, по-рядко от коприна, лен или коноп. Завързват ги на дясната ръка на децата, на вратлетата им, на плитките на момите, дори на хурките на бабите. С мартеници се кичат и млади невести, възрастни жени и макар и по-рядко и ергени, които ги носели на кръста под пояса или в гащите. Закичват и младите плодни овошки, както и новородените агънца, теленца и кончета. Смисълът на закичването с мартеничка е да донесе здраве на този, който я носи – ”да бъде бял и червен”.
В Родопите мартеничките се наричат ”байници” и са от разноцветни конци – сини, зелени и розови. В резултат на художественото развитие и обогатяване мартеничките получават допълнителни украси – парички, мъниста. Задължителен компонент обаче си остава червеният конец заради вярата в предпазващата сила на червеното. Мартеничките се носят, докато човек види първите прелетни птици – лястовици, щъркели и кукувици. Тогава се махат и трябва да се сложат под камък. След няколко дни се гадае по това, което откриват под камъка – ако има мравки, това е знак, че много овце ще има през годината, ако намерят червеи или бръмбари – ще се раждат повече кончета. Мартеничките слагат и в мравуняк, в полога на домашните птици, а най-разпространената и до днес практика е да се закачат на плодно дръвче. В някои райони на страната след свалянето мартениците се запазват и с тях се бае на урочасани деца.
Първи март народът приема за начало на пролетта
и на този ден се правят някои магически предсказания. Вярва се, че ако на този ден прогърми за пръв път, годината ще е много плодородна. В Източните Родопи следят кой пръв ще влезе в дома им – кой ще е „полезът”. Ако той е добър и имотен стопанин, през годината ще има берекет. На първата „мартена месечина”, т.е. първото пълнолуние през март, момите, готови за задомяване, се хващат на хоро с пожелание да се оженят пред годината.
На 1 март се спазват и много забрани с предпазващо значение. На огнището не трябва да се слага черно, опушено котле, за да не почернеят посевите, да не ”хванат главня”. На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За да не удря гръм, не трябва да се буха с бухалка, не се тъче, защото блъскането на кросното наподобява гърма. Стопанките не варят жито, за да „не ври облак”. За предпазване от градушка се тачат „мартените съботи”, през които жените не похващат никаква домакинска работа, а мъжете не орат.
