Вяра, сведена до върбовата клонка

Не знам дали нарочно или случайно, но авторките са събрали трима души, които говорят за три различни неща - за вяра, за религия и за църква.
Вярата е индивидуална, тя не може да бъде премахната или насадена насила. Религията е посоката на вярата. Дали е насочена към дървета, слънцето или някое върховно същество зависи единствено от нивото на развитие на самото общество. А църквата е организация на тези, които се самообявяват за платени посредници между човека и неговото божеството.
Смесването на вярата, религията и църквата в едно е вечната, фундаменталната манипулация, която извършват тези посредници. Те са правили и правят това с една единствена цел – власт над вярващите. За това обожават да наричат ритуалите си "духовност".
Съвременната европейска държава, за разлика от феодалната, не се нуждае от църквата като елемент от властта. Премахването на този самозван посредник е гигантската крачка в човешкото развитие. Тази промяна преобрази Западна Европа, но много по-малко повлия върху нейната източна, православна част. Някой знае ли държава, която да е едновременно високо развита и православна?
Днес в тези източноевропейски държави, които са възприели западния модел, православните църкви са пред катастрофален проблем. Държавата, този вечен работодател, вече не се нуждае от техните услуги! Докато при Русия ситуацията е обратна. Властта затрупва църквата с внимание, пари и имоти. Църквата с благодарност и възторг й отвръща с вярна и всеотдайна служба. И най-вече говорят за Духовност...

Много хубаво сте повдигнали темата! Що не поканите някой път и Калин Янакиев?
Та, каква е причината за настоящата липса на духовност в българското общество? Държавата и църквата са ролеви модели за населението. Когато в последните 60 години тези ролеви модели са демонстрирали и налагали непрестанно двуличие, лъжа, грабеж, безхаберие, малодушие и прочие, няма защо да се чудим на резултатите. Остатъчният морал и чувството за мярка в по-старите поколения си одите заедно с тях.
Затова винаги много се ядосвам и силно протестирам, когато чета статии, в които българското население е несправедливо обвинявано в изконна любов към простотията. Българският народ е жертва на пълния разпад на основни обществени структури. Никое общество не може да издържи на подобна атака и е несправедливо и цинично да прехвърляме цялата отговорност на обикновените хора!

Българската църква отдавна е изгубила своя авторитет сред хората и малцина се тези, които я търсят като посредник към Бога. Във Варна има един свещеник, чието име преди години беше свързано с грандиозен скандал - отец Любомир Попов. Местният владика и кръгът около него го обявиха за разколник, изгониха го от храма "Свети Атанасий", където служеше, и едва ли не го обявиха за служител на дявола. А той беше и е един от най-интелигентните свещеници във Варна, всички се стремяха към неговата църква, имаше младежи при него, издаваха вестник. Проповедите му са изречени на висок глас, интересни и убедителни. Прогониха го, защото не им се нравеше неговата интелигетност, не понесоха сравнението със себе си и го низвергнаха. Той не се отчая и продължава да служи в някакъв клуб, около него има определен кръг от хора, но онази църква "Свети Атанасий" вече не е същата. Как и защо да търсим духовниците, на кого да се доверим. Повечето са чиновници, а заемащите по-висок пост са просто търговци. Продават имоти, получават наеми и живеят спокойно и доволно. Най-жалки са, когато решат да обяват публично несъгласието си с провеждането на някой концерт, имам предвид този на Мадона, или против прожекциите на някой филм. Толкова е нелепо това, чак да ти стане жал за милото духовенство. Приятно е да слушаш този свещеник в Русе, но току-виж и него го обяват за разколник.

Отец Стефан има репутация на сериозен човек не от вчера. Преди 21-22 години ако не се лъжа той беше един от основателите на русенската организация на СДС. Човекът винаги е имал позиция различна от тази на ДС синода на дядо ви Максим. Жалко наистина но е съвършено прав в това което е казал в интервюто си. Ирония е как православната ни църква 500 години е удържала българския дух по време на т.нар. "турско присъствие - според лекето Доган" и как 50 години червен атеизъм са успели да я превърнат в жив труп. Съгласен съм и с това че вече не е време православната църква да е слята с държавата, но е вярно и това че чрез действията си тя трябва да е пример за морал, милосърдие, обществена ангажираност и просветеност за всички нас.