В исторически и културен план,иконата е наследница на древногръцките и древноримските скулптурни и живописни изображения на Божествеността.Първите византийски икони са много близки до класицизма на древногръцките майстори и силно повлияни от тях.За жалост огромна част от това безценно историческо съкровище е била унищожена по време на иконоборческия период /VІІІ-ІХв./

След като иконата отново заема своето място в християнския свят,тя тръгва по свой път на развитие,като създава собствени изразни средства и естетика.Тя все повече се отдалечава от реализма и класическите изображения и все повече се стреми да изобрази една чиста духовност. Дълбоко погрешно е разбирането за иконописта като декоративно изкуство,предназначено да украси храма Господен или източната стена в жилището на християнина.Иконата не е просто портрет на живели някога хора или образно описание на библейски събития.Тя е свещено изображение,в което намира израз телесното и духовното,човешкото и божественото,видимото и невидимото.Тя носи посланието на Божията любов и е израз на присъствието на Божия дух  у човека. Материалите,които се използват при изработването на иконата също са наситени със символика.Иконата се рисува върху дърво/кръста,върху който е бил распнат Спасителя е бил дървен/;Върху дъската се залепва ленено платно/според Новия завет първото изображение на Христос е Неръкотворният Му образ.Един от юдейските първенци се разболял и изпратил слугата си да доведе Исус да го излекува.Спасителят умил лицето си с вода и след като се избърсал с чиста ленена кърпа,върху нея се появил Образа Му.Той дал кърпата на слугата да я занесе на господаря си.Същият ,след като се докоснал до лененото платно,получил изцеление/;Яйчената темпера събира компоненти от неживата и живата природа и по такъв начин в изобразяването на иконата участват различни земни елементи:от глина -за охрата,през стритите на прах скъпоценни камъни и добитите от растенията пигменти,до водата-разтворител/носител на живота/,от яйцето /олицетворяващо едновременно зачатието и вселената/ до златото,от което се изработват ореолите,а често и целия фон на иконата /изобразяващо Божествената светлина/.Темперната техника изисква първо да се нанасят тъмните цветове и постепенно да се върви към изсветляване – такъв е и пътя на човешката душа – от мрака на тленния свят към светлината на Божието царство. По този начин иконата става съчетание на земното /материята/ с небесното /духа/.Елементите- земя,вода,метал и дърво се съединяват с огъня на творящия човек и с духа на Божията любов.Иконата изписана от човешка ръка е единение на духа човешки-творящ и молещ се,с Духа Божи.

Не бих искала да завършвам с отрицание,но трябва да добавя,че подобието на икони, /което най-често се продава/ залепени върху дъсчица,печатани картинки-просто не са икони.В тях не е вложена душата на твореца художник.

И така,приятелю,ако си стигнал до тук,благодаря ти за времето ,което си отделил на този сайт и се радвам, че сме били заедно през тази малка частица от пътуването ни тук, на Земята.Сигурна съм ,че си бил воден не толкова от любопитство ,колкото от Божието благоволение, което винаги е с нас, но за което ние често забравяме.

Създаването на една икона за мен е тайнство и благослов и голяма е радостта ми, че мога по този начин да споделям с хората Божия дар на творчеството.

Вера Методиева Василева